българско училище за роден език
HU | BG

ЛЕТОПИС НА УЧИЛИЩЕТО

1918 – открива се на 25 февруари и започва занятия в училищна сграда на ул. „Лоняи“№4. Пръв учител е Константин Спиров. Голяма роля за откриването и утвърждаването на училището изиграват тогавашният генерален консул Иван Стоянович и свещеникът отец Симов (бъдещият Неврокопски митрополит Борис).

1922 – от четирикласно училището става седмокласно и се премества на ул. „Папньовелде“. Официалното му име е Българско будапещенско основно училище и прогимназия. Назначен е учител по унгарски език.

1931  – продължително време директор на училището е д-р Никола Милев, който го превръща в истинска културна институция. Най-продължително време през 30-40-те години училището се помещава на ул. „Йожеф“ №20 в VІІІ район на Будапеща.

1941 – към училището по предложение на д-р Никола Милев е открит „Народен университет“, в който се изнасят беседи на различни теми. Създадена е библиотека.

1945 – училището преминава под ведомството на Министерството на народната просвета. Българските училища в Печ и Мишколц стават негови филиали, но наскоро след това са закрити.

1955 – училището се премества в постоянна сграда на ул. „Байза“ №44.

1981 – от основно училище става Единно средно политехническо училище с учебно-професионален комплекс по туризъм

1994 – сключва се споразумение между българското и унгарското образователно министерство. Училището се преименува на Българо-унгарско средно езиково училище „Христо Ботев“.

2004 – Българското републиканско самоуправление създава Българско училище за роден език

2011 – Министерството на образованието и науката се оттегля и прекратява дейността на издържаното от него училище

2011 – открива се група за обучение по български език в Халастелек

2012 – открива се група за обучение по български език в Сигетсентмиклош

2012 – Българското училище за роден език получава субсидия от МОН по ПМС 334

2015 – открива се филиал на училището в Халастелек