Лагер по роден език и народознание в България - 2019 г.
Седем дни България
Един автобус, 7 дни, 25 деца, 7 града, 2500 километра. Няколко сухи цифри, с които би могла да се опише накратко тазгодишната ни учебна екскурзия в България. За нас, учениците и учителите от Българското училище за роден език в Будапеща, това беше една седмица изпълнена с много емоции и нови преживявания. Една седмица, в която се докоснахме до някои от най-съкровените тайни, свързани с историята и културата на нашата родина. Една седмица, през която всеки ден се пренасяхме от място на място, от епоха в епоха- от времената на траките, през Възраждането до модерните градове на България, запознавайки се с живота на обикновените хора, живели и живеещи по тези земи, и делата на великите личности, сътворили историята.
Нашето пътуване започна от Копривщица. Сгушен в една от живописните долини на Средна гора, градът ни очарова с характерната си възрожденска архитектура и богатата си история. Посетихме родната къща на Тодор Каблешков и си припомнихме събитията около обявяването на Априлското въстание; чухме отново лиричните стихове на Димчо Дебелянов, а при посещението ни в Лютовата къща се запознахме с бита и обичаите на жителите на града през Възраждането.
В Калофер ни посрещнаха нашите стари приятели от кръжока по изработване на калоферски дантели. Разказаха ни за историята на града и за зараждането на този самобитен български занаят, който местните хора са възродили през последните години.
Музеят и къщата на Христо Ботев ни върнаха към времето на освободителните борби на българския народ и ни запознаха с живота и творчеството на великия български поет и революционер.
Не по-малко вълнуващо беше посещението на Музея на образованието, където децата макар и за час бяха ученици в едно от първите взаимни училища в България.
Хисаря и Старосел ни отнесоха назад във времето, когато заселници по тези земи са били траки, римляни, славяни, византийци и българи. Посетихме най- големия открит досега тракийски култов храм в Старосел, където започна нашата приказка за историята на този древен и все още изпълнен със загадки народ, за култа към Орфей и към Слънцето, за орфизма и стремежа към безсмъртие. Неслучайно всички светилища на траките, които учените откриват са високо в скалите, на места огрени от слънцето.
Със спиращи дъха гледки ни посрещна и планината на Орфей – Родопи. Там посетихме най-добре запазеният храмов комплекс, изсечен в монолитен къс скала –Татул. От това място по околните хълмове се виждат още много следи от древната култура траките, които чакат да бъдат проучени и отворени за посещение.
Безспорно кулминацията на нашето пътуване във времето беше посещението на най- големия културно-исторически феномен в Източните Родопи- Перперикон. Горещото време не успя да ни спре да се изкачим на най- високата точка на свещения град, откъдето хилядолетия преди нас древни жреци са правили своите предсказания. Въпреки непрекъснатата работа на учените, все още е разкрита по-малко от половината от площта на археологическия обект. Предмет на бъдещи проучвания е да се разкрие какво реално представлява комплексът, каква е историята и значението му.
Най- южният град в България – Златоград е известен с Етнографския си ареален комплекс, където се запознахме с местните възрожденски къщи и занаяти. В селището са запазени две църкви от средата на XIX век, а в техните дворове са разположени килийно и взаимно училище.
Пулпудева, Флавия, Филипополис, Тримонциум…
Пловдив, най- древният град в Европа, през хилядолетията е бил наричан с много имена, от които до наши дни са останали 42.
Първите доказателства за живот по тези земи са датирани отпреди 8000 години.
В продължение на шест века от своето съществуване Пловдив е бил част от Римската империя. От този период са останали многобройни паметници, малка част от които посетихме- Малката базилика, римския стадион, античния театър и др.
Разходихме се из Стария град, където средостанки на антични крепостни стени през ХVIII-ХIХ в. са били построени къщите на пловдивските първенци, превърнати в наши дни в музеи. Регионалният етнографски музей, който посетихме, съхранява над 40 000 културни ценности, свързани предимно с традицията на населението в Пловдив и неговия културен и стопански живот.
За всеки българин, който е близо до Пловдив, задължителни спирки са и Бачковският манастир, и Асеновата крепост. Паметници, не само впечатляващи със своето величие и красота, но съхранили някои от най- свещените моменти от нашата история.
Настъпи последният ден от нашето пътешествие. Вечерта преди отпътуването организирахме интересна викторина, свързана с местата, личностите и събитията, с които се запознахме през изминалите 7 дни. Разделени на отбори, учениците се забавляваха, като задаваха въпроси, на които другите отбори трябваше да отговорят. Победителите, естествено, получиха интересни награди.
Пловдив беше и последната спирка от нашата втора учебна екскурзия из България, посветена на опознаването на Южен централен район. През миналата година посетихме Североизточна България – Видин, Белоградчишките скали, Магурата, Троянския манастир, Ловеч, Козлодуй и мн. др. И двете пътувания бяха осъществени в рамките на дългогодишен проект, чиято цел е учениците от нашето училище да се запознаят с природните и културно-исторически ценности на нашата РОДИНА.
българско училище за роден език
